Екипът на Приключенски свят Ви пожелава приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за приключения и екстремни спортове, онлайн от 1 ноември 2008 година.
Последната глътка чай от термоса бавно преминава по раздразненото от сухия въздух гърло. Трябва да продължим. Главите ни са замаяни от разредения въздух и мислите текат бавно. На всеки няколко крачки спираме, за да се опитаме да нормализираме дишането си. Краката и ръцете мръзнат. Наоколо е пропаст и всяка крачка встрани може да коства живота ни. Тежките раници пронизват рамената и нарушават баланса. Последните стъпки към върха са най-трудни. Когато стигаме до върха и стъпваме на покрива на Алпите, драматично се прегръщаме, а по небръснатите ни бузи потичат няколко горещи мъжки сълзи... Да, бе. Изкачването на Монблан всъщност е доста приятно изживяване, стига да се спазват няколко препоръки, абсолютно сравними с придвижването по заледените улици на София или карането извън пистите. Ето откъде минава пътят към върха в шест стъпки:
1. Изберете точния момент. През лятото (от юни до август) на Монблан е като на Попа - пълна лудница. Ние бяхме там в края на септември, през последния възможен уикенд, в който работи зъбчатата желзница, която се качва до 2400 метра, както и заслоните Tete Rousse (3200 м) и Reffuge de Gouter (3800 m). Основният недостатък на есента е, че се стъмва по-рано, а времето е по-студено и нестабилно. Но това се компенсира с липсата на навалица по пътеките към върха, лесната възможност да се запазят места по заслоните и що-годе приличните условия за спане там.
2. Тренирайте физически. Поне месец и половина преди изкачването трябва да започнете да тренирате активно (поне четири пъти в седмицата). Разходка до Черни връх от Драгалевци/Симеоново/Бистрица след работа е добра идея. Бягането по минимум 50 минути в Борисовата градина или друга подходяща гора - също. Както и карането на колело, поне за един час, по пресечен терен. Повечето от нас правиха така и успяха. Спазването на определена хигиена на живот (не само миене на зъби) силно помага. Но все пак за протокола - в групата имаше един пушач, а всички до един пихме бира на върха. Никой от нас обаче не яде сланина и тлъсто месо. И емпирично доказахме, че спагетите на вечеря преди изкачване гарантират необходимата енергия под формата на бавни въглехидрати.
3. Подгответе се технически - ходенето с "котки", техниките за задържане по снежен склон и няколко ключови възела, които можете да научите на място. Трябва да се научите да ги правите, без да се замисляте, защото от това буквално ще зависи животът ви.
4. Изберете подходящия маршрут. Нашият е най-подходящ за хора, които имат минимален опит с подобни начинания. Изкачването започва от гарата в Saint-Gervais-les-Bains (на половин час от Меката на алпинизма Шамони). Първото стръмно препятствие са стъпалата на влакчето (зъбчатата железница) Tramway du Mont Blanc, което за по-малко от час се изкачва до 2400 м – в местността Nid d'Aigle (Орлово гнездо). Оттам за около два часа се стига до заслона Tete Rousse, разположен до едноименния ледник. Постройката е нова и са спазени всички норми, за да се избегне презастрояване - освен заслона и близката тоалетна други сгради няма. В заслона (3200 метра) се спи срещу 30 евро на човек. Има намаление, ако сте член на алпийски клуб. (Ние пробвахме с една членска карта на Българския туристически съюз, но хижарката внимаваше и ни посочи марката за платен членски внос, която датираше от предпоследното световно първенство по футбол.) Течаща вода в заслона няма. Има бутилирана на цена от 5 евро за 1.5 литра. Спи се в стаи с двуетажни нарове, а най-сигурната гаранция за спокоен сън са тапите за уши. Изкачването продължава на другия ден с преодоляването на най-техничната (и опасна част) от маршрута - преминаването на Grand Couloir (Големият кулоар). Това е улей, който събира всички камъни в околията и прекосяването му е нещо като руска рулетка. След него се продължава по скален ръб, чието преминаване изисква употребата на четири крайника. На места има стоманени въжета и стъпенки, които по-добре да не се използват в случай на гръмотевична буря. Добре е да гледате нагоре, защото надолу има само пропасти. Изкачването завършва на заслона Reffuge de Gouter (3800 метра). Хижарите там се изненадват приятно, когато българи идват с предварителна резервация, и учтиво ги настаняват на легла, а не под масите в кухнята. Водата е на същата цена, но за сметка на това наоколо има сняг в изобилие, който можете да разтопите за спагетите. (Все пак внимавайте откъде го взимате - околните склонове често се използват за тоалетна.)
За да се изкачи успешно Монблан, е добре да се стане в два и половина сутринта и да се тръгне нагоре не по-късно от три и половина. Преодоляват се 1000 метра денивелация само по сняг. Първо се стига до връх Dome du Gouter - 4100 метра. Там става много студено. Следва леко слизане и после пак качване до заслона Vallot (пак на 4100 метра). Там се спи само в спешни случаи – нещо, което алпинистите от източния блок не разбират и редовно го използват като база за изкачване. На Vallot се оставя ненужната екипировка (щеките). Нагоре се върви по снежен ръб, като техническият пасаж са Les Bosses (гърбиците) - две хълмчета, през които трябва да се мине. Трудността пряко зависи от състоянието на снега - ако е твърд сняг или лед, може да стане много опасно и бавно. От двете страни има стръмни склонове. Ръбът Les Bosses свършва на върховия гребен, където има характерни червени скали. (Именно там през 1950 и 1966 се разбиват индийските пътнически самолети Malabar Princess и Kanchenjunga.) Последните метри са най-досадни, защото върховият гребен ту се качва, ту слиза, прекалено тесен е и постоянно духа силен вятър. През натоварените летни месеци стават задръствания и наистина трябва да се пазите от планинските водачи (имат зелени якета и гледат надменно), защото имат навика да използват лактите си, за да си пробиват път. А това е място, откъдето не е добре да се пада. На върха няма заведения, а алпинисти в еуфорично настроение. Слизането е като качването, но наобратно. За хората с по-малко опит в ходенето по стръмни терени слизането може да се стори дори по-страшно, защото бездните вече се виждат.
5. Информирайте се за прогнозата за времето - във Франция за щастие знаят точно кои са "отделните места", на които ще превали и прегърми, и за масива на Монблан има изключително точни прогнози за една седмица напред. (Например на chamonix-meteo.com.)
6. Отнесете се абсолютно сериозно към това начинание. Всяка година по пътя към Монблан загиват между 30 и 40 души.
С невероятен успех приключи Националната спелеоложка експедиция "Мая Арапит 2010". В продължение на 1 месец , считано от 15 юли, 31-ма наши спелеолози от 13 клуба членове на Българската федерация по спелеология и двама украинци работиха на смени с цел продължаване на българските проучвания на пещерата Мая Арапит в масива на едноименния връх (2214 м.н.в) , намиращ се в района на село Theth, Албански Алпи, Северна Албания. ...
